До 15 октомври ще стане ясно каква ще е минималната заплата в страната. На първо четене парламентът одобри промени в Кодекса на труда, с които се променя механизмът за определяне на минималното възнаграждение.
Измененията бяха включени извънредно в дневния ред, след като бяха приети от социалната комисия. При гласуването в пленарната зала текстовете получиха 119 гласа „за“, 45 „против“ и 7 „въздържал се“. След това управляващите прокараха и съкращаване до три дни на срока за предложения между първо и второ четене.
Новият механизъм предвижда минималната заплата да се определя въз основа на четири показателя: покупателната способност спрямо издръжката на живот, общото равнище и разпределението на работните заплати, темпа на растеж и производителността на труда.
Правителството ще трябва всяка година до 15 август да предлага размера на МРЗ след консултации и преговори със социалните партньори. На всеки три години ще се прави оценка на адекватността ѝ, като целта е тя едновременно да достигне 60% от медианната работна заплата и нивото на издръжката на живот.
Очакванията за тази година са минималната заплата да бъде между 620,20 и 672,80 евро, но конкретният размер все още не е определен. Това предстои да стане с наредба на Министерския съвет.
Социалният министър Наталия Ефремова защити промените, като заяви, че новият механизъм трябва да осигури сигурност за работещите и предвидимост за бизнеса и държавата. По думите ѝ в основата му стои социалният диалог.
От ГЕРБ обаче възразиха, че в законопроекта няма реално разписана формула, а само критерии. Илияна Жекова попита как ще се съчетават отделните показатели и как точно ще се взема решението за размера на МРЗ.
Подобни критики отправиха и от ДПС и „Демократична България“. Според тях механизмът не е достатъчно изяснен, включително заради липсата на конкретен показател за „издръжка на живот“.
От „Прогресивна България“ защитиха промените с аргумента, че досегашният модел не отчита достатъчно икономическата ситуация и производителността на труда. Даниела Георгиева заяви, че четирите показателя ще имат равна тежест от по 25%, а размерът на МРЗ ще бъде в определени долна и горна граница.
Това предизвика нови въпроси от опозицията. Асен Василев попита как е изчислена тежестта на издръжката на живот, след като методологията за този показател все още предстои да бъде разработена.
Владислав Горанов от ГЕРБ определи законопроекта като „макроикономическо безсмислие“ и заяви, че според него той не създава достатъчно ясни правила. Стою Стоев от ПП също постави под съмнение възможността новият механизъм да бъде готов навреме за бюджета за следващата година.
От „Възраждане“ определиха случващото се като „цирк“, а от опозицията предупредиха, че промените могат да доведат до по-ниски доходи.
Обсъждането на законопроекта продължи около три часа. /Novini.bg
